През август 1933 г., изморен от постоянния натиск и грижейки се за болната си съпруга, Величко Профиров решава да замине с жена си Ангелина и 6-годишната си дъщеря Геновева на лечение за крака му в Карловските бани (дн. Баня, Пловдивско).
На 24 август, по време на вечерна разходка, докато се прибира със семейството си, е застрелян в засада. Единствен свидетел на трагедията е малката му дъщеря, която по-късно разказва:
"Сякаш се парализира. Дотича майка ми и го прегърна. Строполиха се и двамата. Аз над тях. Ръката ми остана в ръката му. После майка ми я освободи от това последно… "
Убийството на Профиров е част от вълната на политически репресии срещу земеделците и социалните активисти в България. Фашистки групировки и крайнонационалистически кръгове поемат отговорността за нападението, но истинските извършители така и не са заловени.
Смъртта на Профиров шокира местното население и активистите на БЗНС. В негова памет на дома му в Смолян е поставена мраморна плоча, но по-късно тя е премахната.
След убийството му семейството му изпада в изключително тежко положение – властите конфискуват къщата им и запорират отпуснатата от държавата финансова помощ.
Въпреки опитите да бъде заличена паметта му, името на Величко Профиров остава живо сред хората от региона. Днес в Смолян има улица, носеща неговото име, но информацията за живота му е почти изчезнала.
След убийството на Величко Профиров през 1933 г. неговото семейство изпада в тежко финансово положение. Съпругата му Ангелина и трите им деца – Ангел, Йорданка и Геновева – остават без основен източник на доходи, а социалната среда, в която са поставени, прави живота им още по-труден. Въпреки че държавата отпуска еднократна финансова помощ в размер на 50 000 лв. на семейството му, парите така и не достигат до тях в пълния си размер.
През 1934 г. върху сумата е наложен запор, след като властите заявяват, че семейството има неизплатени данъци. Последвалите събития показват, че запорът е бил използван като инструмент за икономически натиск върху семейството на убития кмет.
27 февруари 1934 г. – Вносител на предложението за отпускане на помощта е М. Райковски, като то е подкрепено от редица известни личности, сред които Трифон Кунев и д-р Г. М. Димитров.
Март 1934 г. - Предложението е прието от държавата и на семейството са изпратени финансови помощи.
24 юли 1934 г. – Властите налагат запор върху помощта и обявяват, че има неизплатени данъци на стойност 1 440 лв.
23 август 1934 г. – Издадена е нова заповед, с която семейството е задължено да изплати още 31 700 лв. за данъци.
Следващите месеци – Открити са още 38 850 лв. неизплатени задължения, като така общата сума на задълженията надвишава първоначалната финансова помощ.
Вместо да получат подкрепа, наследниците на Величко Профиров се оказват жертви на административен натиск и финансова репресия. Съпругата му Ангелина подава жалби и се опитва да разясни ситуацията, но всички нейни усилия остават без резултат. Решението за запор върху помощта остава финално, което още повече утежнява положението на семейството.
Този случай е показателен за начина, по който властите икономически преследват семействата на убитите политически противници, като им отнемат всякаква възможност за стабилен живот.