Опитите за заличаване на паметта му 

След убийството на Величко Профиров през 1933 г., неговото семейство изпада в тежко финансово положение. Въпреки че на наследниците му е отпусната еднократна помощ от 50 000 лв., сумата е запорирана от властите под претекст за неизплатени данъци. Вместо подкрепа, съпругата му Ангелина и децата им са принудени да се борят за оцеляване, а майка му е подложена на постоянен полицейски тормоз.

В годините след убийството паметта за Профиров постепенно започва да избледнява, а политическите му опоненти се опитват да заличат следите от неговото управление и влияние. Властите премахват всякакви официални споменавания за него, а дейността му остава в сянка.

Историческата забрава и липсата на информация 

Днес името на Величко Профиров не се споменава в официалната българска историография, а информацията за него почти напълно липсва онлайн. Въпреки ролята му в управлението на Смолян и активната му дейност в БЗНС, той не присъства в учебниците, научните трудове или официалните архиви.

Причините за това са няколко:

1. Политическата му принадлежност – като земеделец и социално ангажиран политик, Профиров попада в категорията на „неудобните фигури“, които не се вписват в нито един от доминиращите исторически разкази.

2. Жертвите на фашистки репресии са слабо документирани – много от убитите от крайнодесни групировки през 30-те години не получават историческо признание, тъй като архивите или са изчезнали, или не са били проучвани.

3. Липса на дигитализирани документи – в съвременната епоха почти няма онлайн източници, които да разказват за него, което прави разпространението на информацията още по-трудно.

Наследството на един забравен герой

Историята на Величко Профиров не е просто страница от миналото – тя е жива част от семейната ми памет, предавана през поколенията. Аз съм правнук на баба Геновева – малкото момиченце, което е държало ръката на баща си в последните му мигове. Тя живя близо сто години, а разказите ѝ за онези мрачни събития, за силата и смелостта на баща ѝ, винаги присъстваха в семейството ни.

Тази история ме е белязала дълбоко и е един от основните мотиви зад проекта ми. През последните години научих за живота и съдбата на Величко Профиров, а благодарение на пралеля ми открих ценни спомени и документи, които хвърлиха светлина върху делото му.

Създаването на този проект е моят начин да съхраня паметта за един човек, който е дал живота си за своите убеждения. Това е не просто историческо изследване, а лична мисия – да върна в общественото съзнание един забравен, но значим човек, който заслужава да бъде помнен.