По време на Първата световна война Величко Профиров е призован на военна служба в полка, който е на гарнизон в Пашмакли (дн. Смолян). Там е назначен към реквизиционната комисия, което му дава възможност да създаде контакти с местното население. Използва това време, за да разпространява идеите на БЗНС и да агитира срещу войната.

Той се обявява твърдо против войната, вярвайки, че селяните са тези, които плащат най-високата цена за политическите амбиции на управляващите. В този период БЗНС засилва своята антивоенна позиция, а Профиров все по-открито изразява своите убеждения.

През 1918 г. успява да организира първата земеделска дружба в Смолянско – само година след края на войната в редиците ѝ вече членуват 180 души. Така той става основоположник на земеделското движение в региона.

В Смолян пристига със съпругата си, сина си Ангел и дъщеря си Йорданка, родена през бурната 1923 г. Първоначално семейството се настанява в наета къща на Хр. Каваров през септември 1923 г. Малко по-късно Величко Профиров решава да създаде свой дом и да се установи за постоянно в града.

С оскъдните си средства закупува стара къща от изселник, ремонтира я и на 15 май 1924 г. премества семейството си в нея. За да осигури поминък, със заемни средства създава малка содо-лимонадена работилница. В нея работи заедно с брат си Стоян, който не само му помага, но и активно го подкрепя в политическата му дейност.