След Деветоюнския преврат от 1923 г., който сваля правителството на Александър Стамболийски и води до жестоки репресии срещу земеделците, Величко Профиров намира убежище в Пашмакли (дн. Смолян). Там започва отново да организира земеделското движение и да укрепва местните дружби в Родопите.
С ясна визия за бъдещето, той посвещава енергията си на обединението на селяните, като създава нови структури на БЗНС в селата около Смолян. През 1927 г. вълната на репресиите срещу земеделците временно отслабва и Профиров успява да разшири влиянието си в региона. В този период той става ключова фигура сред земеделците в Смолянско и околните селища.
През 1931 г. Народният блок, в който участва и БЗНС, печели парламентарните избори, а през същата година се провеждат общински избори. Величко Профиров се кандидатира за кмет на Смолян и печели с абсолютно мнозинство.
Влизайки в управлението, той се изправя срещу дългогодишните проблеми на града – корупция, лошо управление и липса на социални политики. Неговата администрация веднага започва да прилага реформи, които подобряват живота на обикновените хора.
Величко Профиров не се задоволява само с управлението на града, а се стреми към реална промяна в живота на хората. Сред най-значимите му постижения са:
Борба с корупцията – още в началото на мандата му е направена финансова ревизия, при която са разкрити липси от над 500 000 лв. Общинският бирник, отговорен за тези злоупотреби, бяга, но по-късно е заловен и осъден.
Облекчаване на данъците – намалява данъците за осиромашелите граждани и създава механизми за подпомагане на най-бедните семейства.
Подобряване на условията за работа – за да се намали експлоатацията на горските работници, създава Трудово-горска производителна кооперация (ТГПК) „Острица“, която дава възможност на трудещите се да управляват сами добива на дървесина.
Смолянският панаир – по негова инициатива през 1932 г. се организира Смолянският панаир (днес на мястото му е градският стадион). Това събитие е важно за развитието на местната икономика и култура.
Културно-просветна дейност – като кмет той поставя началото на проекта за изграждане на училище „Хр. Ботев“, което трябва да бъде център на образованието и културата в града.
Подобряване на инфраструктурата – започва изграждането на нови пътища и съоръжения, които свързват Смолян с околните села.
Докато популярността му сред обикновените хора расте, Профиров си спечелва много врагове сред представителите на монархическата власт, богатите собственици и крайнодесните организации.
В Смолян фашистките елементи започват да засилват натиска върху него. Той получава анонимни заплахи за убийство, а няколко пъти срещу него са правени опити за покушение.
През 1933 г., когато правителството на Народния блок пада, натискът върху него се засилва. Опонентите му започват активно да търсят начин да го елиминират.