Величко Илиев Профиров (1894 – 1933) е български общественик, политически деец и активен член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). В трудните години на социална несправедливост и политически репресии той се превръща в символ на борбата за правата на обикновените хора. Неговият живот, макар и прекъснат насилствено, оставя траен отпечатък в историята на българското земеделско движение.
Роден в малкото село Леново, Пловдивско, той отрано познава лишенията и трудностите на селския живот. Останал сирак, е принуден да напусне дома си в търсене на работа и препитание. Въпреки изпитанията, той намира своя път в редиците на БЗНС, където посвещава силите си на социална справедливост, политическа реформа и защита на бедното население.
Като организатор и пропагандатор на земеделското движение, той укрепва дружбите в Смолянско, Пловдивско и Асеновградско, а по-късно е избран за кмет на Смолян. По време на своето управление той се изправя срещу корупцията, въвежда социални реформи и защитава правата на трудещите се.